si belle marsel marsel pro marsel h2o Online Shop
home za nas products galery contacts sertifikat en promo  
     
Si belle
Marsel
Marsel pro
Marsel-H2O
Marsel pro Therm
Нови продукти
Цветни каталози
Продуктови каталози
Полезни съвети
 

АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА ПОВЪРХНОСТИ ОТ ЧЕРНИ МЕТАЛИ

Antikoroziq

-При боядисване на повърхности от черни метали има различни изисквания за повърхностно обработване на предмети в интериора и екстериора. При боядисване на метал в интериора обикновено се цели (изключвайки специални изисквания) да се постигне отлична повърхност и вид, за предмети на открито целта е ефективна и дълготрайна антикорозионна защита.
С цел да се осъществи ефективна корозионна защита на стоманени конструкции е необходимо собствениците на такива  конструкции, проектантите, консултантите, фирмите които изпълняват работата за корозионна защита, контролори на защитните покрития и производителите на материали за покрития да разполагат с актуална информация в съкратена форма  за корозионната защита чрез лаково-бояджийски системи. Тази информация  трябва да бъде възможно най-пълна, недвусмислена и лесноразбираема, за да се избегнат затруднения  и недоразумения между страните, които изпълняват практически защитните работи.
Като производители на системи за антикорозионна защита  си поставяме точно такава  цел  с настоящата разработка  да   изясним процесите на корозия, факторите, които обуславят протичането й,  ефективното  изпълнение на корозионната защита, указания за изпълнение  защитните работи с произвежданите във фирма „НИНАХИМ” ЕООД  продукти:

-Корозията на  повърхностите от черни метали може да се разглежда като електрохимичен процес, който протича в няколко етапа. Първоначално от анодните участъци на повърхността се отделят железни йони. От анода се освобождават електрони, минават през металната структура на съседните катодни участъци, където се съединяват с кислорода и водата и образуват хидроксилни йони. Те от своя страна реагират с железните йони от анода и образуват железен хидроксид, който по-нататък се окислява във въздуха и се образува хидратиран ферооксид (т.е. червена ръжда).
Процесът изисква едновременно наличие на вода и кислород. Когато някое от тях липсва, не се стига до корозия. След определен период от време въздействията на поляризацията като нарастване на корозионните продукти по повърхността на материала водят до спиране на корозионния процес. Но може да се образуват нови, химически активни анодни участъци, които позволяват по-нататъшно протичане на процесите на корозия. В такъв случай, за големи периоди от време, загубата на метал обхваща цялата повърхност и обикновено се нарича "обща корозия".
-Основните фактори, които определят степента на корозия на повърхностите от черни метали на открито са следните:
-Период на мокрота - това е част от общото време, през което повърхността е мокра, поради дъжд, кондензация и други. Оттук следва, че за незащитени  повърхности от черни метали, които се намират в суха среда (т.е е изолирана) корозията е минимална, поради малкото наличие на вода.
-Атмосферно замърсяване - видът и количеството на атмосферно замърсяване и вредни вещества (като сулфати, хлориди, прах и др.) са критичен фактор за корозията. Сулфатите произлизат от серен диоксиден газ, който се отделя при изгарянето на изкопаеми горива,  т.е нефтопродукти с повишено съдържание на сяра и въглища. Серният диоксид реагира с вода или влага от въздуха и образува серниста или сярна киселина. Индустриалните зони са основен източник на серен диоксид. Хлоридите се срещат основно в морска среда. Най-голяма концентрация на хлориди има по крайбрежните региони, докато във вътрешните райони се наблюдава бързо намаляване на концентрацията.
Сулфатите и хлоридите увеличават степента на корозия. Те реагират с повърхностите от черни метали и образуват разтворими соли на желязото, които могат да се концентрират във вдлъбнатини и самите те са разяждащи (корозивни).
В дадена среда степента на корозия може да се променя в големи граници, в зависимост от това дали действат силни ветрове или обекта е на по-закрито. Следователно, промените в заобикалящия микроклимат определят степента на корозия.
Поради разнообразието на атмосферните условия, данните за обхвата на корозията не могат да се обобщят. Могат да се класифицират и отчетените измервания на степента на корозия са показател за вероятния обхват на корозията. Повече информация може да се намери в БДС EN ISO 12944, "Бои и лакове. Корозионна защита на стоманени конструкции чрез защитни лаковобояджийски системи" част 2: Класификация на околната среда и ISO 9223 -Корозия на метали и сплави. Корозионна агресивност на атмосферните условия. Класификация.

-Проектът на конструкцията може да повлияе силно върху продължителността на експлоатационния живот на всеки защитен слой, който се нанася върху нея.
Свързването на отделните конструктивни елементи  също оказва влияние върху продължителността на експлоатационния  живот, тъй като пропускащите вода места, обикновено са в основата на корозионните проблеми. В идеалния случай, компенсационните връзки трябва да се избягват чрез използване на непрекъсната и цялостна конструкция. В случай, че компенсационните връзки са неизбежни, те трябва да се разполагат далеч от краищата на трегерите (носещите греди) и трябва да се осигури надеждна неметална дренажна система, за да може оттичащото се водно количество да се отвежда далеч от стоманената конструкция.
Достъпът до всички повърхности е много важен, за да се положи както първоначалното покритие, така и по-нататъшното му поддържане и подмяна. По възможност, трябва да се избягват тесни пролуки, труднодостъпни ъгли и скрити повърхности. Също така, луфтовете между свързващите части на съединенията и градусът на вътрешния ъгъл на скосените напречни усилващи елементи трябва да позволяват достъп за полагане на покритие и преглед.
По възможност трябва да се избягват детайли, които могат да улавят и задържат влага и отпадъци.
Трябва да се предвиди подходящо оттичане и проветрение, така че повърхностите от черни метали да остават сухи, т.е. да се минимизира "времето във влажност".
Наръчник с подробности за предпазване от корозия чрез успешен проект може да се види в част 3 "Изисквания към конструкцията" на БДС ISO 12944.

- За отличната защита на металите е решаваща подготовката на повърхносттите за корозионна защита
Полагането на защитно покритие върху повърхността е обичайният начин за предпазване от корозия. Ефективността на системата зависи от първоначалното състояние на повърхността, материалите за покритие, процедурите на полагане, достъпът за полагане и средата, в която се извършват тези работи.
Първоначалната стоманена повърхност обикновено съответства на степен А или В за ръжда според БДС ISO 8501-1:2007: "Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на покрития от бои и подобни продукти. Визуална оценка на чистотата на повърхността. Част 1: Степени на ръждясване и степени на подготовка на стоманени повърхности без покрития и на стоманени повърхности след отстраняване на предишните покрития върху цялата повърхност". Шуплест материал, тоест степен C или D за ръжда, трябва да се избягва по възможност, тъй като е трудно да се почистят корозионните продукти от неравностите при подготовката на повърхността.
Подготовката на повърхността е най-важният  етап от обработването на повърхностите от черни метали, преди нанасянето на каквото и да покритие и обикновено се приема за най-важният фактор за качество на антикорозионната защита.
Полагането на защитно покритие е повлияно значително от възможността полаганият материал да прилепва плътно към повърхността. Остатъчният валцовъчен обгар по  повърхностите от черни метали е неблагоприятна основа за полагане на съвременните, високотехнологични защитни покрития и следва да се премахне с песъкоструйно почистване. Нежелателно е наличието и на други замърсяващи повърхностите от черни метали средства като масла и грес. Те също трябва да се отстранят преди процесът на песъкоструйно почистване.
При процеса на подготовка на повърхността трябва не само да се почисти стоманата, но и да се получи подходящ профил за нанасяне на защитно покритие.
В БДС ISO 8501-1:2007, са представени различни методи и степени на чистота. В основата си този стандарт показва как трябва да изглежда повърхността на стоманата след песъкоструйното почистване и описва точно степените на чистота. Стандартните степените на чистота при песъкоструйно обработване са следните:
-Sa 1 - леко песъкоструйно почистване
-Sa 2 - дълбоко песъкоструйно почистване
-Sa 2 1/2 - много дълбоко песъкоструйно почистване
-Sa 3 - песъкоструйно почистване до видимо чиста стомана.
Почистената повърхност се сравнява с подходящата снимка за справка от стандарта.
Видът и размерът на абразивното средство, което се използва при песъкоструйното почистване, оказва значително влияние върху получените профил и амплитуда. Освен степента на чистота при подготовката на повърхността трябва да се вземе под внимание и "грапавостта" спрямо покритието, което трябва да се полага. Добре положеното покритие от боя или горещо положеното метално покритие се нуждаят от грапав повърхностен профил, за да се осигури сигурността на механичната връзка. Това се постига чрез използването на едрозърнести абразивни средства.
Сачмоструйното обработване се използва за тънки слоеве покрития с боя и се използва рядко.
В спецификацията за повърхностно обработване е описана необходимата "грапавост", обикновено като показател за средната амплитуда, която се постига с песъкоструйно почистване. Разработени са няколко метода за измерване или оценка на разстоянието между връхните точки и падините на повърхността, обработена с песъкоструйка. При тях се използват уреди за сравняване на постигнатия резултат със стандарта, специални индикаторни часовници, мостри и уред с измерителен щифт.
При процесът на песъкоструйно почистване се получават големи количества прах и отпадъци, които трябва да се отстранят от обработената повърхност. Автоматичните уреди обикновено са оборудвани с механични четки и въздушни компресори. При други методи се използват дълбоко и вакуумно почистване. Резултатът от това почистване обаче може да не е видим веднага и наличието на фин остатъчен прах, който може да се смеси с покритието .Наличието му се проверява чрез полагане на самозалепваща лента плътно върху повърхността, почистена с песъкоструйка. След това лентата се отстранява заедно с полепналия по нея прах и се поставя на бял фон за сравнение. Този метод е описан в БДС EN ISO 8503: "Подготовка на стоманени повърхности преди нанасяне на покрития от бои и подобни продукти. Характеристики на грапавостта на стоманени струйно почистени подложки. Част 5: Метод с лентов отпечатък за определяне на профила на повърхността".
В зависимост от състоянието на стоманената конструкция, преди песъкоструйното почистване може да има и други повърхностни замърсители освен валцовъчен обгар и ръжда.
За да се гарантира качество на покритието, често се налага и допълнително обработване на повърхността.
Видимите и изрязаните с оксижен ръбове създават трудности на определени места и затова трябва да се отстранят, за да се даде възможност за пълно прилепване на защитния слой и достатъчна, равномерна дебелина.
Съществува проблем с външните ръбове, свързан с осигуряването на подходящо покритие на ъглите. Затова е редно те да бъдат изглаждани чрез шлифоване или запълване. Обикновено се счита, че даден ъгъл е достатъчно заоблен, ако е с радиус около 2mm; скосяване под 45о също е ефективно.  Трудно да се избегне оставането на някои остри ръбове, когато това се прави с ръчни инструменти.
Често е необходимо лентово покритие за ъглите и ръбовете, за да се осигури добро покриване и дебелина, максимално близка до тази при гладка повърхност.
Ъглите на валцованите участъци обикновено не изискват шлифоване, тъй като са гладки в резултат на валцоващия процес.
Често съединенията от греди и свързващите елементи не осигуряват пълна защита от предприятието производител, като зоните на свързване остават да се направят на обекта. Случва се тези зони да не са направени и защитени добре и стават първият знак за повреда. Затова е много важно да се отдели специално внимание на антикорозионната защита на тези места.
При заваръчните шевове, ключовият фактор е осигуряването на ефективно покритие и защита преди крайния защитен слой. Обикновено местата на заваръчните шевове се прикриват, за да се предпазят от боядисване. Прикриването остава изпълнението на заваръчния шев; това не е идеалният вариант за защита, ако е налице продължително излагане преди заваряването.
След заваряването е много важно тези части от повърхността, в които се намира шева да се подготвят според стандарта за чистота и профил. Поради замърсяването, което се причинява от заваръчния флюс, трябва да се обърне специално внимание на отстраняването на всички отпадъчни продукти.. Специално внимание трябва да се отдели на почистения с песъкоструйка профил, защото завареният метал е по-здрав и песъкоструйното почистване е много по-трудно да се прави на обекта, отколкото в ъв фирмата производител на конструкцията.
Болтовите връзки заслужават специално внимание, както на повърхността, която ще остане открита, така и там, където е закрито (като плътно прилягащите повърхности). Триещите се повърхности обикновено не се боядисват или са метализирани чрез впръскване без уплътняващо покритие. Затова се нуждаят от защита (обикновено чрез прикриваща лента), докато частите окончателно се свържат с болтове.
Обикновено, повърхностите, които са в допир с бетон, са от неизолирана стомана, почистена чрез песъкоструйка. Те трябва специално да се защитят с материали, които осигуряват добро сцепление между бетона и стоманения елемент, като същевременно не трябва да реагират химически с бетона.
Защитата на металните повърхности със системи лаково-бояджийски материали е известна много отдавна.В последните години тази индустрия се усъвършенства чрез разработване на нови по-устойчиви свързващи вещества, включване в системите на реактивни разтворители ,което позволява да се формират чрез еднократно нанасяне по- дебели слоеве от лаково-бояджийския материал и др..Усъвършенства се и законодателството в тази посока.
Защитното покритие обикновено се състои от грунд, междинен и краен слой. Всеки слой от покритието на дадена защитна система има специфична функция и различните видове се полагат в определена последователност – грунд, следван от междинен и краен/завършващ слой най-отгоре.Възможно е според експлоатационните характеристики на металните конструкции да бъде пропуснат междинния слой.
Грундът се нанася директно върху почистената стоманена повърхност. Целта му е да  осигури по-добро сцепление с основата на останалите слоеве от покритието. Полагането на грунд върху стоманените повърхности е необходимо и за спиране на корозията, протичаща в етапа на изграждане на конструкцията.
Междинните слоеве се полагат, за да се изгради изцяло  покритието на системата. Обикновено, колкото по-голяма е дебелината, толкова по-дълъг е експлоатационния живот при качествено нанасяне. Междинните грундове имат за цел  да намаляват пропускливостта на кислород и вода към елементите на конструкцията.
Вкарването на слоести пигменти като  железен оксид  със слюда намалява или забавя проникването на влага от влажния въздух и влияе благоприятно върху якостта. В повечето съвременни спецификации на материали за междинните слоеве, често присъстват инертни пигменти.
Междинните слоеве трябва да са съвместими с крайните слоеве, които задължително се полагат отгоре.
Крайните(финишни) слоеве на лаково-бояджийската система осигуряват необходимия външен вид и устойчивост на повърхността на системата. В зависимост от условията на средата трябва да осигуряват също защита от слънцето и неблагоприятните климатични условия.
Във фирма „Нинахим” ЕООД се произвеждат няколко системи за антикорозионна защита с междинен грунд и без междинни грундове,които са показани в следната таблица:

СИСТЕМИ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА

На база полиуретанови смоли

На база алкидни смоли

Директно върху
ръждата -3 в 1

Преобразувател на ръжда

 

Marsel  Двукомпонентен
полиуретанов грунд

Marsel Грунд алкиден ПФ 02
или

Marsel
Алкиден емайллак 3 в 1

 

Si Belle Грунд алкиден ПФ 02
или

 

Декоративни покрития

-Marse Двукомпонентен полиуретанов емайллак

Marsel Антикорозиен грунд бързосъхнещ
или

 

 

Marsel Антикорозиен грунд бързосъхнещ

 

 

Грунд защитен с MIOX

 

 

Декоративни покрития

-Marsel Емайллак сребърен феролит
или
-Si Belle Сребърен феролит
или
Marsel Алкиден емайллак “екстра”
или
Marsel Алкидна боя “екстра”
или
Marsel Алкидна боя супер
или
Si Belle Алкидна боя

 

Полезно е да се отбележи,че дебелината на сухия филм на лаково-бояджийското поктритие е от съществено значение.Покрития с дебелина под 50 микрона сух филм не изпълняват  в достатъчна добра степен защитните функции на покритието и водят до бърза корозия на стоманените повърхност.
Напр.системата:
1. MarselАнтикорозиен грунд бързосъхнещ – 2 сл0ч с обща дебелина 50-60 микрона сух филм.
2. Грунд защитен с MIOX – 2 слоя с обща дебелина 60 микрона.
-Marsel Емайллак сребърен феролит- 2 слоя  с обща дебелина 50 микрона , издържа на 5-%-ен  р-ор на натриев хлорид на 1200 часа, което е много добро постижение.Тази система е подходяща за антикорозионна защита на електропреносни съоръжения.
Системата : 1. Marsel  Двукомпонентен полиуретанов грунд - 50-60 микрона.
2. Marse Двукомпонентен полиуретанов емайллак-50 микрона.
3. е подходяща за експлоатация в тропически климат и химически замърсена среда.
Подробни указания за употребата на отделните продукти се съдържат в  Техническите описания на продуктите.
При избора на система за антикорозионна защита е препоричително консултация със специалист  по лаково-бояджийски материали с цел постигане на по-добри резултати при защита на стоманените повърхности.

 
 
 
Назад към полезни съвети